Think Education Forward: Наръчник за трансформация

„Наръчник за трансформация“ на Think Forward е част от съдържанието на каталога „From Darkness to Light“, създаден от кураторския екип на българския павилион на Венецианското архитектурно биенале 2023.

снимка 02: @топлоцентрала

„Наръчник за трансформация“ не е теоретична постановка, а колекция от преживени принципи за трансформиране на българско училище от 20-и век в образователна институция на 21-ви век в рамките на 7 проекта, изпълнени в период от 8 години. Финансирана от делегираните бюджети на училището, тази поетапна модернизация е пример за социална иновация, инициирана от училищно ръководство и архитекти. Специфичното в този проект е единствено името на училището – „Св. св. Кирил и Методий“, а изведените принципи са общовалидни за всяко едно училище, поело по пътя на промяната.

1. Принцип на Отвореност

Образованието е средство за опознаване на света чрез любопитство и изследователски ум. „Разопаковането“ на училищната сграда дава възможност за изнасяне на учебния процес и приобщаване на дворните пространства чрез открити класни стаи, природни лаборатории, метеорологични станции, сензорни кътове. Обучението на открито възпитава екологична и социална интелигентност, създава връзка между учениците, заобикалящата ги природа и жителите на прилежащия квартал.

1. Принцип на Прозрачност

Прозрачността в образователната среда е контрапункт на изолираните зони в училищната сграда на 20-и век. Видимостта, постигната чрез остъклени пробиви, води до взаимовръзки между отделните дисциплини и разкрива потенциал за интердисциплинарно обучение. Прозрачността скъсява границите не сaмо между отделните пространства и предмети, но и между ученици, учители и администратори, създавайки усещане за общност.

1. Принцип на Свързаност

Общността се гради и чрез методи за активна социализация. Коридорните пространства на училището на 20-и век свеждат своето анемично предназначение до връзка между функционалните училищни зони. Осъзнаването им като кипяща пресечна точка и насищането им с нова социална инфраструктура като зони за общуване, творчество и игра обогатява извънкласните дейности и създава връзка между учениците. Нещо повече – канализирането на детската свръхактивност в градивна дейност в междучасията води до значителен спад на случаите на насилие в училище.

1. Принцип на Пространственост

Липсата на пространствена информационна система в училище води до загуба на ориентация и често до невъзможност за опознаването на функционални звена от училищната структура като библиотека и клубове. Усещането за пространственост може да се постигне чрез инфраструктура от графични знаци и цветови кодове за училищни функции. Резултатът е достъпна среда и свобода на децата да се възползват от желаните класни и извънкласни дейности.

1. Принцип на Достъпност

Свободният достъп до всички функционални зони, част от които в училището на 20-и век са с контролиран достъп – актова зала, физкултурен салон, библиотека, активира детската инициативност и дава свобода на децата да самоорганизират своите извънкласни дейности.

1. Принцип на Гъвкавост

Твърдата структура на училището от 20-и век лишава ученика от усещането за свобода и сковава детската инициативност. Гъвкавото и лесно трансформируемо училищно пространство и мобилно обзавеждане дават възможност за прилагане на различни образователни режими и методи. Колкото по-гъвкава е средата, толкова повече сценарии на използване произвежда детското въображение.

1. Принцип на Равнопоставеност

Архитектурната училищна типология на 20-и век е отзвук от индустриалното разбиране за поточно предаване на знание. Принципите на йерархичност в образователния процес, архитектурно въплътени в класна стая с подиум и чинове в поточна линия, възпитават страх и пасивност. Демократизирането на образованието изисква премахване на символите на йерархия и създаване на среда на равнопоставеност, диалогичност и активно учене.

1. Принцип на Преживяване

Докато училището на 20-и век преподава чрез теория, училището на 21-ви век преподава с преживяване, ценности и нагласи. С развитието на способността да се учат от опита си, учениците все повече поемат отговорност за собственото си обучение и развитие и усъвършенстват умението да учат. На архитектурно ниво, проектно-базираното обучение се превъплъщава в база за експерименти, в която всяко теоретично знание може да се приложи на практика.

:EN:

The Transformation Handbook is not a theoretical formulation, rather a collection of experienced principles for transforming a 20^th century Bulgarian school into a 21^st century educational institution within the framework of 7 projects implemented in a period of 8 years. Funded by the delegated budgets of the school, this step-by-step modernisation is an example of social innovation driven by the self-initiative of school administration and architects. The specific in this project is only the name of the transformed school – “St. St. Cyril and Methodius“, however, the principles applied are universal for any school about to embark on the path of change.

1. Principle of Openness

Education is a means of exploring the world with curiosity and an inquiring mind. The „unpacking“ of the school building brings the learning processes outside and activates the outdoor spaces, transforming them into classrooms, science laboratories, weather stations, sensory gardens. Outdoor learning fosters environmental and social intelligence, creates a connection between pupils, surrounding nature and residents of the neighbourhood.

1. Principle of Transparency

Transparency in the educational environment is a counterpoint to the isolated zones in the 20^th century school building. Visibility, achieved through glazed cutthroughs, leads to interconnections between subjects and reveals a potential for interdisciplinary learning. Transparency blurs the boundaries not only between the learning spaces and the curriculum subjects, but also between pupils, teachers and administrators, creating a sense of community.

1. Principle of Connectivity

Community is also built through methods of active socialisation. The 20^th century school hallway reduces its anemic purpose merely to a connection between functional zones. Recognising the hallway as a bustling intersection point and imbuing it with new social infrastructure such as areas for communication, creativity and play, enriches extracurricular activities and creates connections between pupils. Moreover, channelling children’s hyperactivity into constructive activities during recess leads to a significant reduction of school violence.

1. Principle of Spatiality

Lack of a school spatial information system leads to disorientation and, sometimes, failure to find functional units of the school structure such as the library and clubs. A sense of spatiality can be achieved by designing an infrastructure of graphic signs and colour codes, indicating school functions. The result is an accessible environment and pupils’ freedom to take full advantage of desired curricular and extracurricular activities.

1. Principle of Accessibility

Free access to all functional school zones, some of which in the 20^th century school are entry controlled – school hall, sports hall, library, activates pupils’ initiative and gives children freedom to self-organise their extracurricular activities.

1. Principle of Flexibility

The stiff structure of the 20^th century school deprives pupils of their sense of freedom and limits children’s initiative. Flexible, easily transformable spaces and mobile furniture help implementing different learning models. The more flexible the environment is, the more functional scenarios a child’s imagination produces.

1. Principle of Equality

The 20^th century school typology echoes the industrial understanding of passive learning. The principles of hierarchy in the educational process, architecturally embodied in a classroom with a podium and desks in an assembly line, instill fear and passivity. Democratising education requires removing the symbols of hierarchy and creating an environment of equality, dialogicity and active learning.

1. Principle of Experience

While the 20^th century school teaches theoretical knowledge, the 21^st century school promotes experiential learning. By developing the ability to learn from experience, pupils take more responsibility for their own education and development and improve their learning skills. In terms of design, project-based learning is embodied in well-equipped educational spaces that help any theoretical knowledge be put into practice.