CREATIVE ROOM
„За пръв път в историята сме способни да погледнем на креативността като на логично поведение на определен вид информационна система.”
Едуард де Боно
Мозъкът е създаден да бъде нетворчески, да формира устойчиви мисловни модели. Логическото мислене стандартизира и улеснява бита, обяснява и потиска човешката първичност, задава по-извисена вторична рамка на живота. Логиката ни помага да анализираме, да приоритизираме, да планираме. Уловката на логическото мислене обаче се крие в неговата последователност и липса на спонтанност, които задават равномерна, но мудна скорост на общочовешко развитие. Логическото мислене е предпоставка за усвояване на знания, но не и за скоростно формиране на генерално нови. Креативността е мисловен скок/хиперпреход, чрез който се създават нови стойности.
Постиженията са следствие на творческо мислене. Българската образователна система е проводник на логическото. Тя не възпитава и не насърчава създаване на нови идеи. Творчеството се свежда до часове по рисуване, музика, танци, в чиято основа са заложени възпроизводителни, интерпретативни, но не и съзидателни принципи. Друг проблем е ориентацията на образователната система към осигуряване на теоретично познание, а не на практически умения, които да отключват и насърчават творческото начало в ученика. Според институциите, за да се адресират тези проблеми, е необходимо преосмислянето на начина на поднасяне на учебния материал и подобряване на баланса между теоретична подготовка и практически задачи; повече свобода при изработването на учебни програми и избора на направления от страна на учениците и създаване на по-добри условия за обучение и работа на преподавателите.
Заедно с директора на бургаската гимназия с преподаване на английски език „Гео Милев” – г-жа Милена Андонова, се опитахме да потърсим алтернативно решение на проблема. В диалога съзряхме възможност за пропукване на схоластичния образователен модел и за развиване на творчески навици на ума. Г-жа Андонова сподели с нас идея за създаване на творческа стая, която да стимулира обогатяването на учебната програма, да даде свобода на учебния процес, да подтикне преподавателите към нестандартни методи на поднасяне на учебния материал, а учениците към творческо мислене.
За постигането на тази цел проектът стъпи върху теорията за латерално мислене на малтийския философ, номиниран за нобелова награда – Едуард де Боно, и собствения ни опит на творци. Според тази теория латералното/творческото мислене не е вродена способност, а умение, което може да се усвои чрез дисциплиниран и систематичен подход. Посредством него учениците се научават да движат мисълта си „напряко”, да съчетават идеи, които не са били съчетаеми до момента, с други думи – да решават проблеми, мислейки “outside the box” (извън установените рамки). Методиката за развиването на латерално мислене у учениците включва забавни елементи (игри) и създава условия за екипно мислене и работа. Към момента латералното мислене е слабо застъпено в образователната система в България и в този смисъл проектът е пионерен на национално ниво.
Пространствената организация и функционалното зониране на творческата стая по своя замисъл онагледяват структурата на креативния процес и спомагат за неговата реализация. Отделните зони подтикват учениците към самообучение, изследователска дейност, скоростно генериране и филтриране на идеи, както и осъществяване на тези идеи чрез екипна работа. Предложени са следните зони :
– читателска зона – зона за изучаване на методологията на креативността чрез основополагащите книги на Едуард де Боно за латералното мислене.
Зоната се характеризира с функционална флексибилност и възможност за индивидуална или групова активност чрез пренареждане на свободностоящи пуфове. В комбинация с меката настилка и мебелировка се създава усещане за свобода и неограниченост, които са ключови за пълноценното възприемане на информация.
– изследователска зона – таблет зона за проучване и събиране на данни.
Откритията са следствие на мисловно творчество, което е подплатено от съществуващо знание. В този смисъл латералното мислене не отрича логическото. Напротив – възползва се от неговите постижения, пречупвайки ги през нова самоорганизираща се информационна система. Зоната включва 14 работни места, оборудвани с таблети. Индиговите стени допълват усещането за безкрайност и неограничен информационен достъп.
– идеен генератор – зона за генериране на идеи по методиката на Едуард де Боно.
Тази зона е функционално продължение на читателската зона, което позволява тяхното обединяване при необходимост. Характеризира се с мека мебел, маса с бяла дъска за записване на идеи, светлинно пано – латерална интерпретация на презумцията, че мозъкът е вселена и е способен да формира нови информационни системи и модели.
– кутия за идеи – място с контейнер за събиране на идеи, адресирани до ученическия съвет или ръководството на гимназията.
Чрез метален плик за писма учениците имат възможност да изпратят генерираните идеи до ръководството на гимназията и ученическия съвет. Така се гарантира устойчив диалог между ученици и учители. Металният плик е средство за косвена комуникация, подходящо и за една често срещана група – деца с креативно мислене и проблемна комуникация.
– зона за реализация на идеи чрез екипна работа.
Последната зона създава връзката между теоретичното и прагматичното. Тя е необходима за материализирането на абстрактната идея. Работна маса осигурява условия за екипна работа до 10 души. Масата е съставена от два компонента, които позволяват работа на две групи по 5 ученика.
Цветовото оформление на проекта е резултат от изследване на смисъла и въздействието на цветовете върху креативния процес. Цветовата схема включва индигово син, жълт и неутрално бежово-сив цвят. Вълната на жълтия цвят е относително дълга и стимулира правилното дишане. Това подпомага достъпа на кислород до мозъка, а с това се активизира мозъчната дейност. Жълтият цвят премахва негативността, дава увереност, повишава възприемчивостта към новото, стимулира творчеството, дисциплинираността, помага за постигане на концентрация. Индиговият цвят стимулира ясната мисъл, развива интуицията, изчиства ума, помага за самовглъбяване. Намалява пристъпите на истерия, мускулното напрежение. Помага на недоверчивите, неспокойните, напрегнати деца.
Творческата стая е експеримент, за който времето и експлоатацията ще покажат до колко е успешен. Архитектурата и дизайнът сами по себе си са в състояние да облагородят и провокират творчески сетивата. Те са здрава основа за разгръщането на един неизследван от учениците начин на свето- и себеусещане. Теорията на де Боно е вече твърде комерсиална, но въпреки това тя предлага задълбочен път към развиване на творческото мислене. Творческата стая може да бъде ценен ресурс, ако на нея се погледне като на катализатор за идейно, сетивно, личностно, духовно израстване, както на ученици, така и на учители. Ако замисълът й се реализира, придобитите творчески навици на ума ще помогнат на едно поколение да открие своя потенциал и изостри сетивата си за стойностните човешки творения. Което е предпоставка за създаване на нови.
“For the first time in history it has become possible to see creativity not as a mystique process but as the behaviour of a self-organising information system formed from neural networks.”
Edward de Bono
The brain is designed to be non-creative in order to form stable patterns of thought. Logical thinking standardizes and facilitates our existence, explains and suppresses human primitiveness, and sets an elevated secondary framework of life. Logic helps us analyze, prioritize, and plan. The trap of logical thinking, however, lies in its consistency and lack of spontaneity that define a stable but slow pace of general human development. Logical thinking is a prerequisite for learning, but not for rapid generation of new knowledge and ideas. Creativity, on the other hand, is a mental jump by which new values are created.
Achievements are а result of creative thinking. However, the Bulgarian educational system teaches logical thinking. It does not encourage creating new ideas. In schools, creativity is reduced to classes in painting, music, and dancing, that focus on imitational and interpretational principles, not on creative ones. Another problem is that the educational system is oriented towards providing theoretical knowledge but not practical skills, which are needed to unlock and encourage creativity in students. According to government institutions, in order to address these problems, it is necessary to rethink the way study material is presented, to improve the balance between theoretical and practical tasks, to give more freedom to students in choosing the curricula content, and to create a better working environment for both students and teachers.
We have teamed up with Mrs. Milena Andonova – head-master of Burgas English Language School “Geo Milev”, to look for an alternative solution to the problem. Together, we explored the possibility of breaking the scholastic educational model by developing creative habits of the mind. Mrs. Andonova shared with us the idea to design a Creative Room that will stimulate the enrichment of the curriculum, give freedom of learning, and encourage teachers to use innovative methods of teaching and students to think creatively.
To achieve this goal, the project employed the lateral thinking theory of Edward de Bono (de Bono is a Maltese philosopher, nominated for the Nobel Prize), interpreted through our own experience as artists. According to this theory, the lateral/creative thinking is not an innate ability. It is a skill that can be mastered through a disciplined and systematic approach. Lateral thinking helps students to find shortcuts, to combine ideas that have not been combined before, in other words – to solve problems by thinking “outside the box”. The lateral thinking methodology includes fun elements (games) and creates conditions for teamwork. Currently, lateral thinking is rarely practiced in the Bulgarian school system. Therefore, the project is considered to be the first of its kind in the country.
The Creative Room spatial organization illustrates the structure of the creative process and facilitates its implementation. The functional zones of the room encourage students to self-study, research, brainstorm and filter ideas, and realize these ideas through teamwork. The Creative Room consists of the following areas:
– Reading area – an area for studying the methodology of creativity through Edward de Bono’s fundamental books about lateral thinking and others of the kind.
The area is characterized by functional flexibility and the opportunity for individual or group activity made easy by the rearranging of free standing poufs. The soft flooring and the furniture create a sense of freedom, which is key to the complete comprehension of information.
– Research area – a tablet area for research and data-collecting.
Discoveries are a result of lateral thinking, which is underpinned by existing knowledge. Therefore, lateral thinking does not deny logic. On the contrary – it takes advantage of its achievements, diffracting them through a new self-organizing information system. The area includes 14 seats equipped with tablets. The indigo walls create a feeling of infinity and unlimited data access.
– Idea generator – an area for generating ideas using Edward de Bono’s method.
This zone is a functional extension to the reading area, which allows their integration if necessary. The zone includes a sofa, a whiteboard table to record ideas, and a light panel – a lateral interpretation of the assumption that the brain is a universe able to form new information models.
– Idea box- a container for collecting ideas addressed to the student council or the head-master of the school.
Students have the opportunity to submit the generated ideas to the management of the school and the student council in a metal envelope. This ensures a sustainable dialogue between students and teachers. The metal envelope is a means of indirect communication, suitable also for a common group – children with creative thinking but problematic communication.
– Area for the realization of ideas through teamwork.
The last zone creates the connection between the theoretical and the pragmatic. It is necessary for the materialization of the abstract idea. A work table allows conditions for teamwork for up to 10 people. The table is made of two components that allow two groups of 5 students to work together.
The colour scheme of the project is based on the meaning and impact of colours on the creative process. It includes indigo blue, yellow and neutral beige-gray. The wave of the yellow colour is relatively long and stimulates proper breathing. This facilitates the access of oxygen to the brain and thereby activates brain activity. Yellow removes negativity, gives confidence, encourages the acceptance of new ideas, stimulates creativity and discipline, and helps in achieving concentration. The indigo colour stimulates clear thinking, develops intuition, clears the mind, and helps for introspection. It also reduces attacks of hysteria and muscle tension and helps distrustful, anxious, stressed children.
Only time and experience will show whether the Creative Room is a successful project. The architecture and design alone are able to cultivate and provoke one’s senses creatively. They are a strong basis for the growth of a new method for self and world exploration, a method never used or examined by the students before. Edward de Bono’s theory is already too commercialized, but despite that, it still offers a comprehensive way to develop creative thinking. The Creative Room can be a valuable resource if it is seen as a catalyst for conceptual, sensory, personal, and spiritual growth, both for students and for teachers. If the purpose of the project is achieved, the acquired creative habits of the mind will help one generation to discover their potential and open their senses to the valuable human creations. This is a prerequisite for creating new ones.
Date:
2014